Ендометриоза е често срещано състояние – след възпалителните заболявания и миомата на матката заема трето място по честота сред гинекологичните болести. Засяга най-вече жени между 30 – 45 години, като може да се срещне при раждали и нераждали жени.

Ендометриозата представлява доброкачествено заболяване, при което тъкан от маточната лигавица (ендометриум) се развива извън маточната кухина – яйчници, тръби, външната стена на матката, черва и много по-рядко извън коремната кухина. Независимо от мястото, където се появява, тази ендометриална тъкан продължава да функционира правилно – по време на месечния цикъл нараства, кърви и се излющва като нормална маточна лигавица, но не може да изтече извън поразения орган. Процесът е свързан с появата на болка и дразнене, разрастване на съединителната тъкан и образуване на сраствания. Когато ендометриозата е засегнала яйчниците, се наблюдават т.нар. шоколадови кисти (ендометриоми) – кисти, пълни с течност, подобна на шоколад по цвят и консистенция.

Понякога ендометриозата протича безсимптомно. В някои случаи заболяването е причина за трудно забременяване и тогава, заедно с другите изследвания, може да се назначи изследване за огнища на ендометриоза. Точната диагноза се поставя чрез лапароскопия. Макар и трудно, лечението е възможно, но изисква много време и внимание.

При жени с ендометриоза има повишен риск от рак на яйчниците или на белия дроб, защото при развитието на заболяването настъпват генни мутации и се отделя специфичен протеин, които са отговорни за онкологичните промени в тези органи.

Тя възниква, когато клетки, характерни за вътрешната лигавица на матката (ендометриум), се появяват на неочаквани места в тялото, развиват се, предизвикват възпаления, сраствания и усложнения. Проблемът е, че няма ясно установена причина за това. Различните теории сочат различни възможности:

• Проблеми с имунната система – доста от жените, боледуващи от ендометриоза, имат регистрирани автоимунни заболявания
• Трансформация на други епителни клетки – пример– от перитонеумни в ендометриални. Обяснението се търси в общия им ембрионален произход.
• Връщане на ендометриални клетки с менструалната кръв през маточните тръби до коремната кухина и малкия таз. Това е теорията за „ретроградната менструация“ - връщане на менструалната кръв към вътрешните органи, вместо да изтича навън. Тези клетки се имплантират и разрастват по яйчниците, тръбите, външната страна на матката, пикочния мехур и т. н.
• Пренасянето на клетки от маточната лигавица върху други участъци при хирургически интервенции. За тази възможност сочат честите случаи на имплантиране и развитие на ендометриални клетки върху белези (цикатрикси) от операции.
• Разпространението им чрез кръвоносната и/или чрез лимфната система, което обяснява макар и много редките случаи на ендометриоза в мозъка, дробовете, очите, лигавицата на носа и т. н.
• Реакция на организма на необичайни дразнения и травматизъм на матката.

Най-рискова е групата на жените от 20 до 30 години. Следват ги тези от 30 до 40-45 години. Опасността е по-голяма за нераждалите. Изразена е зависимостта на ендометриалната лигавица от колебанията на естрогена в различните етапи на месечния цикъл. Затова най-засегнатите са дамите във фертилна възраст.

Сред най-сериозните рискови фактори са:

• Генетична предразположеност – ако имате в рода си жени, боледували от ендометриоза, кажете го на лекаря си.
• Хормонален дисбаланс в полза на естрогените, хипотиреоидизъм и други.
• Наличие на автоимунни заболявания – проблемите с имунната система също се смятат за сериозен риск.
• Наличие на системни заболявания (диабет), алергии, дихателни страдания и др.
• Расов признак – европейки, азиатки.

Важно е да знаете, че ендометриозата често протича безсимптомно и се открива случайно, при изследвания заради други оплаквания. Симптомите й са нетипични и често се бъркат с признаци на различни заболявания. Определят се и от това, къде се развиват ендометриозните огнища.

• Болезненост в таза – при менструация, при полов акт, при уриниране, при дефекация. Болките може да са обвързани по време с менструацията и/или овулацията, но може и да не са. Понякога са съпроводени с кървене.
  Ако доскоро цикълът ви е бил безболезнен и започнат да го съпровождат болки с нарастваща сила (вторична дисменорея), това би могло да е знак за ендометриоза. Болките може да са придружени с усещане за тежест долу в корема и/или да ирадиират (преминава) към гърба и кръста, към краката.
• Остър хирургичен корем и други оплаквания в коремната кухина при руптура (разкъсване / спукване) на така наречените „шоколадови кисти“ на яйчниците.
• Секрет от гърдите – нарича се галакторея. Появи ли се, задължително е да потърсите лекарска помощ. Дори и да не е ендометриоза, не е добър знак.
• Промени в продължителността и силата на месечното кръвотечение, поява на зацапване между менструациите.
• Зачестяване на случаите на неспукани фоликули, при които не настъпва овулация.
• Извънматочна бременност – поради невъзможност на оплодената яйцеклетка да стигне до матката.
• В голяма част от случаите (над една трета), безплодието е следствие на ендометриоза. То може да се дължи както на поразени яйчници и променени функции или запушване на тръбите, така и поради функционални и физиологични промени в матката и средата, които затрудняват придвижването на сперматозоидите.

В зависимост от степента на разпространение на ендометриозните огнища има четири стадия на заболяването:

Първи стадий (минимални поражения) – забелязват се малки огнища на ендометриоза, които са големи няколко милиметра и са разположени по повърхността на засегнатите органи. Има леки сраствания.

Втори стадий (лека степен) – по повърхността и в дълбочина на засегнатия орган се откриват по-големи огнища на ендометриоза (с големина по няколко сантиметра). Налице са леки сраствания.

Трети стадий (умерена степен) – открива се повърхностна и дълбока ендометриоза. В яйчниците се образуват шоколадови кисти. Матката и тръбите са обхванати от тежки сраствания, които ги фиксират неподвижно. Има леки до тежки сраствания.

Четвърти стадий (тежка степен) – повърхностна и дълбока ендометриоза. Налице са тежки сраствания, които плътно обгръщат матката, яйчниците, тръбите и червата, и по този начин огледът на органите в корема става почти невъзможен. Шоколадовите кисти в яйчника са с големина над 4 см.
В четвърти стадий попадат и изключително редките случаи на ендометриоза извън коремната кухина – напр. в белия дроб, мозъка или очите, без значение колко големи са ендометриозните огнища. Тези случаи са толкова редки, че в своята медицинска практика повечето лекари не са наблюдавали пациентки с ендометриоза извън корема.

1. Endometriosis: Causes, Symptoms and Treatments
   Written by Lori Smith BSN MSN CRNP
2. Endometriosis fact sheet
   Women’s Health Queensland Wide Inc. It was revised by Kirsten Braun and the Editorial Committee
3. Holt VL & Jenkins J 2000, 'Endometriosis' in Goldman M & Hutch M, Women and Health, San Diego: Academic Press p227
4. Morris K 2006, Living well with endometriosis: what your doctor doesn't tell you...that you need to know, New York: HarperCollins p40
5. Henderson L & Wood R 2000, Explaining Endometriosis, Sydney: Allen & Unwin pp137-162
6. Holt VL & Jenkins 2000, op. cit. p229
7. Rier S & Foster WG 2000, 'Environmental dioxins and endometriosis', Toxicological Sciences Vol 70, No 2, pp161-70
8. Scialli A 2001, 'Tampons, dioxins and endometriosis', Reproductive Toxicology Vol 15 pp231-8
9. Healy D, Rogers P & Farrell E 2009, 'Endometriosis and infertility' Medical Observer 23 October 2009 p26